Тази книга е една кратка равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н):

Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.

Идеите и размислите им, спомените и предвижданията им са разнообразни като професиите и като политическите им убеждения. Със сигурност не всичко – и не всички – ще се харесат на всички. Но нека тези, които обичат да казват „И това ако е демокрация“ и „Каква ти свобода на словото“, или, ако обобщим, „Ние ли се криво помолихме…“, да се запитат можеше ли тази книга да излезе преди трийсет години. И ако да, какво щеше да се случи със замесените лица. Тук впрочем оптимистът би казал: „Е, никога не е късно“ и „Знае ли човек“, или, ако обобщим: „Казва ли ти някой“. Във всички случаи бъдещето ни очаква. И ако перифразираме популярната песен от „онова време“, можем да кажем: „Пак ще се срещнем след трийсет години“.

Няма добавен откъс от книгата!