Книгата не дава рецепти как да живеем, нито ни налага нови убеждения. Тя ни съветва как да се отнасяме към собствените си мисли и емоции така, че да крачим по-уверено, по-свободни и по-удовлетворени през житейските предизвикателства. Свикнали сме да мислим, че разбираме какво става около нас; че можем да определяме пътя, по който ще поеме животът ни. Но често планираното и очакваното се разминават с реалността. Тогава...?
Тогава са ни нужни надеждни ориентири, които да ни задържат в света – тук и сега. Един от тях е разбирането, че не можем да избягаме от неспирното бърборене на ума си или да подбираме мислите си, камо ли пък да ги контролираме. Можем само да изберем дали да им вярваме. В крайна сметка това са мисли, а не факти. Единственият начин да се отървем от мислите, които ни карат да се чувстваме безполезни, самотни, уплашени, тъжни, гневни, е да ги пуснем. Дори и да са правилни. Другият е да разбираме хората, които срещаме по пътя си, и да се научим да правим разлика между тяхната същност, от една страна, и постъпките и реакциите им, от друга. Истината е, че всеки води битка, за която нищо не знаем. Помирението и прошката не са лесна работа, но са единственият начин да сключим мир със себе си.
Когато ви е трудно, когато сте отчаяни, когато пътят пред вас е неясен или непосилно стръмен, разгърнете страниците на тази книга. Написани сърдечно, откровено и с шеговито намигване, те са източник на кураж и вдъхновение за всеки, който иска да продължи напред...
Стиснете силно юмрука си, след което го отпуснете в отворена длан – така можем да се откажем от нещата и мислите и да ги оставим да си отидат.
Надявам се, че ще можете да заживеете с по-малко стиснати юмруци и с повече отворени длани.
С по-малко контрол.
С повече доверие.
И малко повече да приемате живота такъв, какъвто е.
English
