„Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно“.
Сентенцията на Софокъл може да бъде прочетена и „юридически“: скритото владение има съмнителен юридически ефект във времето, а яснотата на вчерашния дълг избледнява с всеки изминал ден. Времето и правото си дават среща в давността. Може би времето е подчинило правото („нормативната сила на фактическото“). Или пък правото използва времето – когато и доколкото му е необходимо, за да оправдае своите решения („легитимиращата сила на фактическото“).
Чрез давността правото зачита ефекта, който времето оказва върху естеството и значението на отношенията между хората. Като оставя настрана спора дали погасителната и придобивната давност са двете страни на един и същ правен феномен, или представляват две напълно различни лица на времето в правото, настоящата книга се съсредоточава върху практическите въпроси на давността в различните правни отрасли, предлагайки решенията на своите автори.
English
