Проблемът за конфликта на интереси в публичния сектор е толкова стар, колкото е самата администрация. Доказателство за това може да се намери в съчинението „Политика“ на Аристотел, живял в периода 384–322 г. пр.н.е. В него се споменава един действащ в Тива закон, според който право да заема държавна длъжност има само лице, което не се е занимавало с търговия в продължение на последните 10 години. В днешно време важността и актуалността на темата за конфликта на интереси на лицата, заемащи публични длъжности, може да се търси в различни измерения. На първо място, в социален аспект тя е свързана с основния принцип на демокрацията, че политиките трябва да се формират и изпълняват в обществен интерес, като се спазват установените правила за неповлияването им от частни интереси. Практиките на накърняване на този принцип от лицата, които заемат публични длъжности, е една от причините за очертаващата се тенденция на нарастваща неудовлетвореност на гражданите от работата на институциите. На второ място, ако приемем, че доброто управление е ефективното и ефикасно управление за постигане на цели в обществен интерес, то конфликтът на интереси като ситуация на противопоставяне между частния и обществения интерес е една от основните опасности, които препятстват неговото реализиране. На трето място, проблемът за предотвратяването и установяването на конфликта на интереси е пряко свързан с противодействието на корупцията. Конфликтът на интереси не е непременно корупция, защото всички случаи на корупция включват конфликт на интереси, но само конфликтът на интереси, който не е идентифициран, управляван и решен по подходящ начин, може да доведе до корупция. Именно защото конфликтът на интереси е „предверието“ към корупцията, колкото то е „по-тясно“, толкова по-малко случаи биха „минали“ през него и биха се превърнали в корупция. Не на последно по значимост място, актуалността на темата за конфликта на интереси в администрацията има и европейски аспект поради членството на България в Европейския съюз. Тя е свързана с функционирането на българската администрация в условията на европейското административно пространство, в което провеждането на общите политики изисква национално равностойни гаранции за защитата на общностния интерес. Предвид важността и актуалността на управлението на конфликта на интереси на лицата, заемащи публични длъжности, приемането на закон, който да урежда тези обществени отношения, е естествен резултат от потребностите и нагласите на обществото. Необходимостта от правна уредба на ниво закон се обуславя от редица обстоятелства, като разпокъсаност, фрагментарност и непълнота на действащата нормативна уредба, липсата на система от гаранции за упражняване на властовите ресурси в обществен интерес и на ясна институционална рамка на ангажиментите във връзка с конфликта на интереси. В този смисъл появата на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси1 през 2008 година беше предизвестена и неизбежна стъпка. По този начин бе извършена кодификация на материята като в един закон бяха регламентирани принципните постановки относно отделните способи за противодействие на конфликта на интереси, както и въпроси, които са общи и не се влияят от конкретното място и ролята на лицата – субект на конфликта на интереси. От приемането на закона към настоящия момент, в закона бяха направени пет изменения и допълнения. Две от тях – обнародвани в ДВ, бр. 26 от 2009 г. и в ДВ, бр. 97 от 2010 г., са особено съществени. Измененията и допълненията на закона от 2009 г. бяха свързани с лицата, спрямо които се прилага законът, със съдържанието на декларациите за частни интереси по чл. 12, т. 2, както и с органа, който установява наличие на конфликт на интереси по отношение на общинските съветници и кметовете. Основният акцент в измененията и допълненията, направени през 2010 г., е създаването на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисия), като административен орган за установяване на конфликт на интереси и за налагане на предвидените в закона административни наказания и имуществени санкции. Предишната децентрализирана институционална система се запазва само по отношение на контрола за спазване на разпоредбите, свързани с подаване на декларации от заемащите публични длъжности. За сравнително краткия двегодишен период на действие на закона беше натрупана значителна административна и съдебна практика по прилагането на тази нова за българското право материя. Това издание е първото цялостно изследване с коментарен характер на законовата уредба на конфликта на интереси на лицата, заемащи публични длъжности. То включва коментар на всяка законова разпоредба в нейната актуална редакция, разясняване на същността и съдържанието на отделната правна норма, нейната цел, съпоставката є с други разпоредби, предимствата и недостатъците на възприетите законодателни решения и релевантната съдебна практика. Коментарът отразява последните изменения и допълнения в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) от 10.12.2010 г., както и състоянието на законодателството, имащо отношение към тази проблематика към 1 септември 2010 г. Развитието на правно-институционалната среда за управлението на конфликта на интереси в публичния сектор само по себе си е сериозно предизвикателство за всеки, който работи в тази област и достатъчно основание да бъдат споделени коментари и изводи, както и опитът по приложението на правната уредба.

Няма добавен откъс от книгата!