Много от революционните ефекти на науката и технологиите са очевидни сами по себе си. Още през 50-те години на миналия век обаче Бъртранд Ръсел изтъква някои отрицателни аспекти на научните иновации, които вместо да допринасят за човешкия прогрес, го възпрепятстват. Едновременно проницателен и инакомислещ, Ръсел твърди, че науката е в състояние да предложи на света невиждано досега благополучие, но само ако глобалните ресурси бъдат разпределени равномерни, властта – съсредоточена в едно-единствено световно правителство, раждаемостта – вместена в разумни граници, а войната – премахната. Макар Ръсел да признава, че това е трудна задача, остава оптимист за състоянието на човечеството, представяйки го като безкрайна надпревара „между находчивост по отношение на средствата и глупост по отношение на целите“. Вярва обаче, че в крайна сметка ще изберем пътя на разума.
English
