Петото поредно издание на “Годишникъ” на дясна платформа “Консерваторъ” събира 31 автора, които разглеждат най-важните теми от изминалата година – по света и у нас. Не само проблемите, но и причините за тях и възможностите за тяхното решаване.
„Годишникъ“ се стреми да върне смисъла от задълбочения обществен дебат. Профанизирането на публичното говорене в ключови сфери от обществено-политическия, икономическия и културния живот пречи на сблъсъка на визии, ощетява креативността и разпилява потенциала на елитите да формулират ясни послания, пътища за преодоляване на кризите и постигане на просперитет на обществата. През последните 30 години в България разломът беше между комунизъм и антикомунизъм, но вече все по-отчетливо влизаме в ерата на битката между консервативно и либерално. Този сборник съдържа именно есенцията на консервативните идеи с днешна дата. Той е своеобразна консервативна платформа за бъдещето на България, Европа и света.
Годината на Войната
Пълномащабната война в Европа е факт. Нещо повече – тя е само на няколстотин километра от българската граница.
От нашата страна на въпросната граница това не ни спира по никакъв начин да продължаваме в спиралата надолу от политическо безвремие. След като правихме три пъти избори по време на пандемия, сега сме на път да повторим същото упражнение, но по време на война.
Вътрешнополитическата ситуация от тъжна премина в направо сюрреалистична. Заради това и няма да намерите голямо количество материали за нея в настоящия годишник. Политическата ни класа се занимава с всичко, но не и с важните неща. Нещо повече – напълно възможно е докато това издание влезе в печат, докато вече се намира в ръцете ви, тя да е коренно променена. Защото видяхме ГЕРБ, например, да се опитва доста жалко да се хареса на партии, чието съществуване е базирано на тяхното отрицание, БСП да сменя ежеседмично позициите си, само и само да осигури още няколко месеца съществуване, а коленичилите пред и след това подкрепили за втори мандат президента Румен Радев да се обявяват за първи негови врагове. А, да – и протестирали заедно с „Възраждане“.
По света освен войната, най-важните процеси се случват в САЩ, където междинните избори завършиха в патова ситуация и най-големият въпрос към момента е – кой може да се справи с неадекватния Джо Байдън след две години – Доналд Тръмп или Рон ДеСантис.
А това е далеч по-важно от безумния дискурс у нас, защото както нагледно виждаме – когато нещо се промени отвъд океана, поставените в полуколониална зависимост веднага го повтарят.
По-близко – в Европа, виновните ще се измъкнат безнаказани – бъдете сигурни.
Тези, които поставиха Европа в енергийна зависимост от азиатските сатрапи в безумното си „Зелено“ опияниение.
Тези, които поставиха Европа в индустриална зависимост от китайската комунистическа партия в преследването на малко по-големи маржове и замитане под килима на вече споменатото „Зелено“.
И тези, които поставиха Европа в зависимост по отношение на сигурността си на задокеанската империя.
Всички те ще останат безнаказани.
И ще ви кажат, че всичко това не се е случило, а Океания никога не е била във война с Изтазия.
English
