Страниците, събрани в изданието, са писани в продължение на изтеклия половин век. Пръснати в различни сборници, списания и вестници, както и слова, произнесени по един или друг повод, и няколко интервюта.

„Те сега се подреждат по друга логика и дават представа за проблемите, които са ме вълнували през годините, върху които съм мислила и в чиято същина съм се стремила според силите си да проникна", споделя Ружа Маринска.
[...]
"Позволявам си да предложа на публиката тези страници, защото, струва ми се, те имат отношение не само към моя личен възглед за изкуството, но отразяват и общата картина на българската култура през тези пет десетилетия и в този смисъл имат документална стойност. Те разкриват определящи мисловни ориентири и художествени тенденции. Дават представа за атмосферата, в която сме съществували и в която са се формирали нашите ценностни нагласи."

„С любов съм мислила и писала за българските художници и създаденото от тях. Разбира се, обстоятелствата са се стичали така, че не всички художници, които ценя, са станали обект на мои изследвания. Но всички, за които съм писала или говорила публично, са избрани от мен, по моя воля. У всички тях съм виждала високи образци на художествено мислене и оригинално въображение. На всички дължа благодарност, че са ми дали възможност да развия собственото си разбиране за изкуството.

И така половин век в общуване с изкуството. Една щастлива – въпреки всички препятствия – съдба. Това е моят живот."

Ружа Маринска

Няма добавен откъс от книгата!