Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е „Секс, наркотици и рокендрол“, разбира се.
Петя Дикова
Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко – каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото си, за да хвърля по-едра сянка. Разбирам защо тези тримата са създали феномен.
Петър Делчев, редактор на книгата
English
