От много години домашните икони предизвикват в мен любопитство и възхищение със своята многообразност и изящество. Аз ги разглеждам като символ на домашния мир и уют. Винаги съм гледал на тях, не само като православни религиозни творения, а и като произведения на изкуството, в които се корени силният, несломимият български дух, оцелял през превратностите на вековете. Сякаш домашната икона е пряк път, прозорец към бога, а светците са посредниците между небето и земята. Всеки дом е имал своя посредник, своя патрон, към когото са отправяни най-дълбоките и откровени молитви. Това е един свят, изпълнен с очарованието на истинската вяра и божественост. Изпълнени с очарование и изключително майсторство, което граничи със загадъчност и мистицизъм, те стоят кротки и величествени, всеопрощаващи, сякаш наистина съединяват земята и небето. Тези пазители на дома са нашата памет, част от нашите корени. Затова съхранението и опазването на тези прекрасни произведения на българския дух и вяра е изключително важно. Защото за да расте дървото, трябва корените да са здрави, а корените на една държава са здрави, когато се съхрани паметта. Домашните икони са неразривно свързани с нашата историческа памет.
Румен Манов
English
