Вашата количка е празна!
Светът за българския войн, кн. 4 (многоезично издание)
Първата гледка, която се изпречи пред очите ми при пристигането в София, беше група от двадесет и пет яки, загорели млади мъже в светлосиви униформи. Това беше първото ми впечатление от великата трудова армия на България.
The first sight that greeted my eyes upon coming into Sofia was a gang of twenty-five husky, bronzed young men in light gray uniform. That was my first glimpse of the great labour army of Bulgaria.
THE ALPS, THE DANUBE AND THE NEAR EAST, 1925
***
Откриватели на трудовата повинност са българите, които я въведоха скоро след войната. Може би именно по тази причина пътищата на България са направо образцови.
Die Erfinder des Arbeitsdienstes sind die Bulgaren. Die Straßen Bulgariens sind vielleicht auch aus diesem Grunde direkt mustergütlich.
SCHWEIZER ILLUSTRIERTE ZEITUNG, 1936
***
За българския селянин военната служба е нещо свято. За него тя е повече от изпълнение на повинност, тя е израз на онази жертвоготовност, за която разказват славните страници на българската история. По тази причина българският войник е любимецът на целия народ.
Für den bulgarischen Bauern bedeutet Heeresdienst etwas heiliges. Er ist für ihn mehr als Pflichterfüllung, nämlich Ausdruck jener Opferbereitschaft, von der die ruhmvollen Seiten der bulgarischen Geschichte berichtet. Aus diesem Grund ist der bulgarische Soldat der Liebling des ganzen Volkes.
BULGARIEN GESTERN UND HEUTE, 1938
***
Войниците обичат да танцуват – и народът обича войниците – и където има войници и се играят хорà, неизбежно се стичат весели тълпи.
The soldiers love to dance – and people love the soldiers – and where soldiers and dancing are to be found, gay crowds are inevitably drawn to the scene of action.
PEOPLES OF ALL NATIONS, 1930
***
Няма по-приятна компания от тази на български офицери.
There are no jollier companions than Bulgar officers.
WIDE WORLD MAGAZINE, 1909
Димитър Ил. Димитров
Димитър Илиев Димитров FLS е роден на 18.11.1956г. в гр. София и е израснал в гр. Тетевен в семейство от рода на възпетия от Ботев Петка Страшника (Петко Милев Страшния).
- От 1976 до 1985г. работи като скреперист в бетонов център в „Софстрой“, за да получи Софийско жителство.
- Между 1985–1989г. живее в Индия, където се запознава с историческите тези на големия индийски историк и политик Професор Локеш Чандра, както и с личности като Рави Шанкар, Дирендра Брамачари, Комола Варадан, Архиепископ Паулос Марк Грегориус.
- През периода 1988–1990г. участва в основаването на няколко дисидентски организации в България, като „Християнски Съюз Спасение“, „Подкрепа“, „Независмото дружество за правата на човека“ и др.
- От април 1990г. живее в Лондон, където изучава различни курсове по Средновековна история, История на Тероризма и Държава и Право в Колежа „Бърбик“ и в Лондонския Икономически Колеж.
- Между 1991–1995г. работи в Лондонското студио на Радио „Свободна Европа“ с авторски предавания.
- В 1992г. получава Втора награда в конкурс на тема „Национална Сигурност“, организиран от сп. „Международни Отношения“.
- Между 1991–1995г. е организатор на построяването на Православния параклис „Св. Иван Рилски“ в Лондон (първата църковна институция на територия на Българско посолство), на който е член на Църковното Настоятелство. Три години на доброволни начала управлява Читалището към параклиса.
- В 1993–1994г. учредява Научния проект „Хистореон“, възстановява „Историческо Дружество Българска Орда“ и създава списанията „Ави-Тохол“ и „Еврослов“.
- От 1993 до 2001г. е представител на ВМРО и „Мати Болгария“ за Великобритания и Ирландия.
- В 1995г. постъпва на работа като асистент-библиотекар в най-старата природонаучна институция в света – Лондонското „Дружество Линеан“.
- В 2001г. Димитров се връща в България, за да подкрепи Цар Симеон Втори в парламентарните избори. Избран е за народен представител от Ловеч в 39-то НС. В рамките на това НС е съосновател на „Лоби за подкрепа на Българските Общности в Чужбина“ (първа организация от този характер в историята на Българския Парламентаризъм), на което е зам.-председател.
- В 2002г. е един от възстановителите на „Българския Царски Институт“ (БЦИ).
- В рамките на научните си интереси Д. Димитров участва в два големи международни проекта:
>>> Представлява „Дружество Линеан“ в Паневропейски генетически проект на Оксфордския Университет и още 27 европейски научни институции (1997–2000). Съавтор е в основната публикация, резултат от този проект, в „American Journal of Human Genetics“.
>>> Представлява „Хистореон“ в Интердисциплинарно проучване на еко- и етносистемата на долината на река Инд (1998–2000), организирано от Университетите на Единбург (Шотландия), Пешавар (Пакистан) и „Дружество Линеан“.
- В 2002г. за научния си принос е избран за редовен член на „Дружество Линеан“ (FLS).
- Д. Димитров е инициатор и съосновател на „Института на Свободните Изследователи Хистореон“ (ИСИХ) към БЦИ (2016г.).
- Изнасял е лекции в Лондон, Оксфорд, София, Стара Загора, Бургас, Варна и др.
- Автор е на многобройни статии на исторически и обществено-политически теми в наши и чуждестранни издания.
Димитър Димитров е почетен член на „Световната Монархическа Лига“ и на „Western Gools Institute“.