Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени – дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете й, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни – светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре.
Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено напрягане на ума. Натрупването на знания поражда все повече въпроси и възможните отговори нарастват неимоверно. Осъзнаването на историческите закономерности е основната предпоставка да се разбере в по-широк смисъл Историята, като разностранен предмет на изследване от една многопосочна наука. В изворите се откриват така необходимите факти, обаче събитията и личностите се осъществявят в уникалния дух на съответната епоха, който историкът трябва да долови и изясни с особеностите на историческото време и качествата на тогавашните поколения.
„Феноменология на историята“ е замислена да съдържа задълбочени обяснения на значимите събития, неповторимите личности, световните религии, военните конфликти, знаковите паметници на културата и учудващите ума открития. Преценките задължително се потвърждават с убедителни примери като неопровержими доказателство на нещо, което „не е за вярване“, но съществува. Феноменът на Историята не винаги се отличава в блясък и тогава трудно се забелязва. Необходим е поглед отвътре, за да се разкрият причините за надскачането на околната историческа среда. Много от изключителните явления и личности са широко известни, но трябва да бъдат вярно и достъпно обяснени. Те се пораждат от неповторимите обстоятелства и се срещат толкова рядко, че могат да подминат живота на едно поколение. Явленията и личностите приличат единствено на себе си, така че не е възможно да се припознаят с други.
Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929, София, убит на 11 септември 1978, Лондон, Великобритания, е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент от времето на комунистическото управление на Народна Република България (1944 – 1989).
English
