„Чешката културна окупация“ – така навремето българите наричат прилива на многобройни чешки културни и просветни дейци в България след Освобождението. След 1878 г. постъпват около 1726 молби от чехи и словаци за придобиване на българско поданство и назначаване на държавна работа. В големите градове като София, Пловдив, Шумен, Варна, Русе, Сливен, Свищов, Видин и други през периода 1878 – 1917 г. живее многобройна чешка колония. Тя включва хора с различни професии, квалификации и класова принадлежност. Към тях спадат собственици на предприятия, предимно бирени, текстилни, мебелни и печатници. За времето си тези хора играят важна роля в икономическия и обществен живот на България, когато се полагат основите на капиталистическите отношения. Друга многобройна група от чешката колония са занаятчии и дребни собственици, също степенувани в йерархии. Групата на чехите от кръговете на интелигенцията е най-голяма у нас след 1878 г. Тук спадат гимназиалните и прогимназиални учители, поканените от Министерството на просвещението професори в по-късно основания Софийски университет, инженери, архитекти, художници, театрали, музиканти, прависти и др.

Няма добавен откъс от книгата!