Вашата количка е празна!
Това не е краят на книгите
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.
Писал ли е Христос?
Коя е една от най-опасните книги на света?
Кой е първият автор?
Кой е първият, който е писал за пари?
Кой е първият издател?
Кога автори на книги са скандирали “Долу книгите!”?
Кои са „разрушителите” или „трошачите” на книги?
Какво не са предсказали фантастите?
„Това не е краят на книгите“ е забележително издание – синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци (Еко и Кариер), притежаващи уникална обща култура и способност да я интерпретират като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за бъдещето на книгата. Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите – от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Творчеството им, идеите, куриозите и парадоксите от живота им се интерпретират с изключително майсторство и размах. А коментарите на реалии от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.
Умберто Еко
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета. Роден през 1932 г. в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт.
Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 г. защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 г. публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 г. преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 г. става професор в Болонския университет.
Жан-Клод Кариер
Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер“, по собственото му весело определение. Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.
Посещавал е България три пъти – за международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2001 г., 2006 г. и за София Филм Фест 2008 г.
Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия“ и увлечението му по индийския епос остава до днес. След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.
През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard“ и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражнии игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор. В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Луи Мал, Пиер Етекс, Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Жан-Пол Рапно, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Името на сценариста Жан-Клод Кариер е изписано в титрите на 135 филма в периода 1961–2012 г., сред които „Този неясен обект на желанието“ / Cet obscur objet du desir (1977); „Хусар на покрива“ / „Le husard sur le toit“ (1995); „Тенекиеният барабан“ / „Die Blechtrommel the tin drum“ (1979), „Призраците на Гоя“ / „Goya's Ghosts“ (2007), „Завръщането на Казанова“ (по романа на Артър Шницлер) и др.
Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак“ и „Непоносимата лекота на битието“. Пише сценариите за екранизации по Октав Мирбо, Гюнтер Грас, Жан Жьоне, Балзак, Исмаил Кадаре, Марсел Пруст, Флобер, Мишел Турние, Достоевски, Чехов, Милан Кундера и братя Стругацки. Участва в македонския филм „Тайната книга“ (2006) за свещената книга за богомилите, написана на глаголица. Според базата данни IMDb в периода 1958–2011 г. името му фигурира в 217 филма като сценарист на филми и театрални постановки, актьор, режисьор, продуцент Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.
През 1986 г. е избран за президент на FEMIS – новата школа за кино и аудиовизуални изкуства. Пише учебници за студентите като „Упражнение със сценарии“ (1990) и „Да разкажеш история: няколко препоръки“ (1993).
Четящите откриват за себе си и книгите на Жан-Клод Кариер – романи, статии, сценарии, пиеси, стихове, диалози с учени, с философи, с Далай-Лама, както и световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки“. Някои от неговите издания се превърнаха в библиографска рядкост.
Няма добавен откъс от книгата!