Вашата количка е празна!
Боян Магесника. Изследване на литературния мит
Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой – без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме – особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от „Епопеята“), но от друга страна, могат да станат инструментариум на противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи.
Художествените текстове, интерпретиращи образа на Боян Магесника, съставляват цяла литературна антология. Редицата на авторите се открива с имената на просветители и революционери от Българското възраждане, сред които са Юрий Венелин, Георги Раковски, Добри Войников. След Освобождението писатели, които заявяват по различен начин творческото си отношение към него, са: Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, а от по-ново време: Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев – списъкът не е пълен. Някои така и не стигат до реализацията на замисъла си в произведение, какъвто е случаят с Яворов и Траянов.
Всички сътворени образи на Боян Магесника неизменно отразяват авторите си, но е под въпрос съгласието им около едноименния знак. Анализът на текстовете често създава диалог между самите тях, какъвто иначе нито читателите, нито критиците, нито самите те биха предположили. Каквито и естетически и идеологически платформи да ги разделят, те все пак делят и „заедно“ изграждат един образ.
Светлана Стойчева
Светлана Стойчева
Проф. д-р Светлана Стойчева е родена на 3 дек. 1959 г. в гр. Провадия, Варненска област.
Завършва Българска филология в Шуменския университет „Еп. Константин Пре- славски“ (1984) и редовна докторантура към Катедрата по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1986–1990). През 1993 г. защитава дисертация на тема „Приказното творчество на Николай Райнов“. През 1989 е назначена за редовен асистент в Софийския университет, а от 1999 г. – за доцент на същото място. През периода 2000–2004 и 2009–2011 г. работи като лектор по българска литература и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай.
През 2011 г. става редовен професор по теория и история на литературата в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Научните ѝ интереси са в областта на българския и европейския модернизъм, антропологията, синтеза между различните култури и между различните изкуства. Публикувала е монографиите “Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията. – София: УИ Св. Кл. Охридски, 1995; Приказката в българската литература през XIX век. Опит върху емпирията на приказката. – София: Карина – Мариана Тодорова, 2009; Литературата за деца – промени в завещаното. Сборник статии. – София: Сонм, 2014; Боян Магесника. Изследване на литературния мит. – София: Изток-Запад, 2017. и над над 100 научни студии, статии и рецензии.