Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой – без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме – особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от „Епопеята“), но от друга страна, могат да станат инструментариум на противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи.

Художествените текстове, интерпретиращи образа на Боян Магесника, съставляват цяла литературна антология. Редицата на авторите се открива с имената на просветители и революционери от Българското възраждане, сред които са Юрий Венелин, Георги Раковски, Добри Войников. След Освобождението писатели, които заявяват по различен начин творческото си отношение към него, са: Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, а от по-ново време: Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев – списъкът не е пълен. Някои така и не стигат до реализацията на замисъла си в произведение, какъвто е случаят с Яворов и Траянов.

Всички сътворени образи на Боян Магесника неизменно отразяват авторите си, но е под въпрос съгласието им около едноименния знак. Анализът на текстовете често създава диалог между самите тях, какъвто иначе нито читателите, нито критиците, нито самите те биха предположили. Каквито и естетически и идеологически платформи да ги разделят, те все пак делят и „заедно“ изграждат един образ.

Светлана Стойчева