Ролан Барт (на френски: Roland Barthes) е френски философ, литературен критик, семиотик. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлиянияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава в Букурещ, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 50-те работи като журналист.
Симпатизира на новия роман, театъра на абсурда и естетиката на Бертолт Брехт. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура. В сборника си статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и личност. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 публикува „Писателят Солерс“. През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведима (като образ или приказка)“.
English
