Вашата количка е празна!
Начин да бъдеш
Карл Роджърс е една от най-влиятелните личности в историята на психологията и психотерапията. Той е сред лидерите на движението за хуманистична психология, което в средата на миналия век смело се обявява за „трета сила в психологията“ наред с психоанализата и бихейвиоризма. Роджърс дръзва да се противопостави на тези два непререкаеми авторитета. Той предизвиква революция в психотерапията, създавайки нов модел без диагнози, без анализи и интерпретации, без експертни съвети и предписания. Вместо това в „личностно центрирания подход“ на Карл Роджърс се разчита на мъдростта на човешкия организъм и на неограничения вътрешен потенциал за справяне и израстване, присъщи на всеки. Този потенциал може да бъде реализиран винаги когато съществува подходящ психологичен климат, включващ искреност, безусловно приемане и емпатия, смята Карл Роджърс.
Карл Роджърс
Карл Ренсъм Роджърс (1902 – 1987) е влиятелен американски психолог и заедно с Ейбрахам Маслоу е основател на хуманистичния подход в психологията.
Карл Роджърс е роден в Чикаго през 1902 г. Завършва висше образование през 1924 г. Защитава докторат по психология през 1932 г. Занимава се с преподавателска дейност, става професор към Университета в Охайо, след това - в Чикагския и други университети. Активно се занимава с практическа психотерапевтична дейност, особен успех има в работата си с проблемни деца.
Сферата на интереси на Роджърс освен психотерапия са педагогика, междукултурна комуникация и решение на междунационални конфликти. Той разработва психотерапевтична система, която е втората по популярност, отстъпвайки място единствено на Фройд. Психотерапевтичния му подход, наричан по различни начини (недиректно консултиране, клиент-центрирана терапия и центрирана към човека терапия) е широко практикуван. Неавторитарния му подход към пациента се характеризира с либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента. Смята, че хората притежават тенденция към самоактуализация, която осигурява здраве и растеж. Терапевтът действа като подпомагащ отстраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания.
Умира на 4 февруари 1987 година в Сан Диего на 85-годишна възраст.