В продължение на цяло столетие, от 40-те години на I в. пр. Хр. до средата на 60-те от I в. сл. Хр., в живота на Рим присъства чрез три поколения семейството на испанците Аней от Кордуба (дн. Кордова). На Луций Аней Сенека Стари, наречен и Ретора (55 г. пр. Хр. – 39 г. сл. Хр.), дължим запазването на свидетелства за практиката в реторските школи по негово време, на Марк Аней Лукан (39 г. – 65 г.), негов внук – историческия, силно реторичен епос „Фарсалия“ за гражданските войни между Помпей и Цезар. Безспорно най-забележителният представител на рода е от средното поколение – вторият син на Сенека Стари, философът, писателят и възпитателят на Нерон Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр. – 65 г. сл. Хр.).
Както обикновено е определян от историците на философите, а и както той се самоопределя, Сенека принадлежи към стоическата школа, която е поела „мъжествения път на добродетелта“ („За твърдостта на мъдрия“, I, 11). Но не отхвърля полезните съвети и практики и извън стоицизма: от Секстий например Сенека се учи на ежедневно изпитание на съвестта (диалога „За гнева“, книга трета XXXVI), при Епикур открива трезво и сурово отношение към удоволствието, което му дава стойността на добродетелта при стоиците. И това дирене чрез философстване се разгръща както в драмите му, тъй и – и преди всичко – в неговата проза – от „Естественонаучни проблеми“ до известните вече на българския читател „Нравствени писма до Луцилий“.

Няма добавен откъс от книгата!