Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получва стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за „Ecole normale superieure“. Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което го прави слушател на Ролан Барт. Подготвя докторат и издава първата си книга Системата на предметите когато е вече 39-годишен. Като асистент и лектор води курсове в университета Нантер, но тъй като отказва да защити докторската си теза, не придобива професорска титла.

Редовно бива канен на семинарите на Умберто Еко в Урбино. Посещава Америка за първи път през 1970 и в по-нататъшната си кариера многократно се връща. Политизираната семиология и сблъсъкът с американската действителност задават основата на неговите анализи, които добиват значителна популярност като част от постмодернизма. Oтношението на Бодрияр към събитията 9/11 и обратите настъпили впоследствие стават причина за отдръпване и осъдително отношение в консервативни и по-широки среди.

Жан Бодияр е погребан в парижкото гробище Монпарнас.

Тази страна е безнадеждна.
Там и боклуците са чисти.

Америка не е нито мечта, нито реалност, тя е хиперреалност. Тя е хиперреалност, защото е утопия, която още в самото си начало се е изживяла като осъществена... Не съумявам да се въздържа да мисля за този свят като за утрото на света. Може би защото целият свят продължава да мечтае за него, дори след като го е надраснал и сега вече го използва.

Няма добавен откъс от книгата!