Първото нещо, което един писател трябва да бъде, е да е въодушевен. Той трябва да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст писателят може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.

А на какво, питате, ни учи писането? Първо и най-важно, то ни напомня, че сме живи и че това е дар и привилегия, а не право. Трябва да спечелим живота си, щом веднъж са ни удостоили с него. Животът си иска отплатата, тъй като ни е благословил с въодушевление. Колкото и да ни се иска, нашето изкуство не може да ни спаси от войни, лишения, завист, алчност, старост и смърт. Но може да ни върне към живота сред всичко това.

Отново започнах да събирам поредицата за Бък Роджърс и оттогава животът ми е щастлив. Така започнах да пиша научна фантастика. От този момент нататък вече не обръщах никакво внимание дали някой критикува вкуса ми към космически пътешествия, панаири или горили. Ако нещо подобно се случи, си взимам динозаврите и излизам от стаята.

Много се говори за залитането към комерсиалния пазар, но не се говори достатъчно за залитането към литературните клики. В крайна сметка и двата подхода са неползотворни за писател, който иска да живее в този свят. Никой няма да запомни, камо ли да обсъжда един приглушен Хемингуей или третокласна имитация на Елинор Глин.

Няма добавен откъс от книгата!