Основната теза, която Фридман и Шварц защитават е, че централната банка на Съединените щати (Фед) е могла да обуздае суровостта на кризата, но се проваля в опита си да упражни своята роля за управление на американската монетарна система. Предположенията за този провал се свеждат до: липса на адекватно ниво на компетентност и интелект в длъжностните лица, начело на Резервната система относно същността и сериозността на кризата; наличие на личен интерес в същите тези длъжностни лица поради свързаност с големите банки в страната; наличие на лично отношение и борби на лобита в рамките на Системата.
Участвайки в глобалната битка на идеи и „доктринално господство“, книгата служи като боен зов за школата на монетаризма, която акцентира на важността на паричното предлагане в рамките на функционирането на стопанската система – една концепция, която става достояние и влиза в инструментариума на всички централни банкери по света.
Днес в светлината на съвременната криза се питаме дали уроците от миналия век са научени от настоящите ръководители на най-важните парични властови центрове, провеждащи парична политика в световен мащаб, и дали сегашните проблеми не са повторение на Великата контракция.

Няма добавен откъс от книгата!