Вашата количка е празна!
Голямото разделение
В „Голямото разделение“ Стиглиц затвърждава диагнозата, която очерта брилянтно в „Цената на неравенството“: проблемите на Америка са много и касаят пряко целия свят. Стиглиц подлага на безкомпромисен анализ всички хитроумни прийоми за облагодетелстване на единия процент от световното население, практически притежаващ целия финансов ресурс на планетата. „Американската мечта“ става все по-недостижима, навлизайки в сферата на мита; привилегированите извличат всевъзможни дивиденти, които са слабо регулирани и най-често не подлежат на данъчно облагане.Изобщо системата е направена от богатите и е изцяло в техен интерес. Черпейки опит от множеството реформи, осъществени в страните на Скандинавския полуостров, Япония и Сингапур, той предлага алтернатива, която може би е в състояние да се справи с пагубната вълна от дълг и финансово безсилие, нахлуваща в Европа от запад.
В крайна сметка Стиглиц не приема, че единствената ни перспектива е икономически растеж, постигнат чрез засилване на социалното и глобално неравенство. Той е разочарован не от капитализма като цяло, а от начина, по който неговата система се е извратила в двадесет и първи век. Проблемът е не само и не просто икономически, но и морален. Ако бизнесът продължава да не инвестира в своите работници, а търси пътя на краткосрочната печалба, водеща до все по-остро разделение на социалните слоеве, ще се окажем изправени очи в очи с истинска катастрофа. Стиглиц вече не само изтъква проблеми, а очертава и възможни решения.
Джоузеф Стиглиц
Джоузеф Юджийн Стиглиц (роден на 9 февруари 1943 г.) е американски икономист и професор в университета "Колумбия". Той е носител на Нобелова награда в областта на икономическите науки (2001 г.) и mедал "Джон Бейтс Кларк" (1979). Той е бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка и е бивш член и председател на Съвета на икономическите съветници. Той е известен с подкрепата си за теорията за публичните финанси и с критичния си възглед за управлението на глобализацията, за т.нар "laissez-faire" икономисти (наричани "фундаменталисти на свободния пазар"). Той е и критик на международни институции като Международния валутен фонд и Световната банка.
През 2000 г. Стиглиц основава инициативата за политически диалог (IPD) - мозъчен тръст за международно развитие, базиран в университета "Колумбия". Той е член на колумбийския факултет от 2001 г. насам и е получил най-високия академичен ранг (университетски професор) през 2003 г. Той е и основоположник на Общността на глобалната мисъл, част от университета. Председателства и "Брукс Уорлд Повърти Инститют" (Brooks World Poverty Institute), който се бори с бедността в целия свят и е част от университета в Манчестър. Член е на папската академия за социални науки.
През 2009 г. е назначен за председател на Комисията на ООН за реформи в международната парична и финансова система, където ръководи предложения и доклади за реформиране на международната валутна политика и финансова система. Той е председател на международната комисия за измерване на икономическото развитие и социален прогрес, назначена от френския президент Саркози.
От 2011 до 2014 г. Стиглиц е председател на Международната икономическа асоциация (МАЕ). Той председателства организацията на тригодишния световен конгрес на МАЕ, провеждащ се близо до Мъртво море, в Йордания, през юни 2014 г.
Стиглиц има повече от 40 почетни степени, включително от университетите в Харвард, Оксфорд и Кеймбридж, както и от няколко правителства, сред които това на Корея, Колумбия, Еквадор и Франция, където получава най-високото признание - член на Легиона на честта.
Стиглиц обявен за четвъртият най-влиятелен икономист в света за 2013 г.