Вашата количка е празна!
Златното хвърчило
„Златното хвърчило“ е най-красивият роман на Дежьо Костолани, отразява чувствата и идеите на една отминала епоха, както и преживяванията от детството на самия автор, изразени чрез неговите герои. Действието се развива в скучен и незначителен малък град, условно наречен Шарсег (буквално „Кален край“ на унгарски), където се разиграва трагедията на един хуманист. Антал Новак е учител с либерални идеи, верен на принципите си. Той се опитва да намери общ език с младото коление - с учениците и с дъщеря си, но благородните му усилия трудно срещат разбиране. Научното просветителство се сблъсква с безгрижието на младостта. Носталгичната идилична атмосфера е нарушена от суровата реалност на времето. Героите на романа по свой път търсят решение на въпросите за човешките ценности, за избирането на поприще, по различен начин разбират философията на живота, като някои от тях не се спират пред нищо, дори пред жестоки постъпки, за да намерят своето щастие.
Дежьо Костолани
Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) е роден на територията на Австро-Унгария, в Сабадка (дн. Суботица, Сърбия). Литературен бунтар от малък, заради конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията, където директор е собственият му баща. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена, цял живот работи като журналист. През 1910 г. предизвиква литературна сензация със стихосбирката си „Плачът на бедното дете“. Прозата му е един от върховете на унгарската белетристика, получава световно признание още с първия си роман, „Нерон, кървавият поет“ (1921), за който неоспоримият литературен авторитет Томас Ман пише възторжен предговор. Костолани е ръководил унгарския ПЕН-клуб, преводач е на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте, Рилке. Самоопределя се като естет. Убеден хуманист. Покровител е на армия от млади писатели и поети и няма по-добра оценка за помощта му от думите на Атила Йожеф за него: „Брат ни беше, баща ни стана“.
Няма добавен откъс от книгата!