Вашата количка е празна!
Скука. 3 романа
Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата.
На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде. "Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там.
"Скука" е книга наситена с действие. Две убийства привличат вниманието на героинята. Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно. Еднаквото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното. Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата. Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете.
В "Мрежата" се е уловило поредното насекомо. Мрежата с интерес наблюдава опитите му да се измъкне, да се освободи, да живее. Мрежата е спокойна. Тя е сигурна. Никой не се измъква. По нея висят телата на стотици хиляди насекоми. Сухи и абсолютно ненужни. Те всички са жертви... на себе си. Мрежата е тази, която им дава възможност да си измислят и сътворят свят, да сътворят себе си, да сътворят околните...
Това не е фантастика. Това е реалността. "Мрежата" е книга са ужаса към който се привързваме доброволно.
Мария Станкова
Мария Станкова е родена през 1956 г. в гр. Бургас.
1975 г. – завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело
1978 г. – завършва ИМХК към БДК – специалност виолончело
1979 -1982 г. – пом. режисьор във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”
1982-1987 г. – пом. режисьор в ДМТ “Ст. Македонски”
1998 г. – излиза първата й книга – “Наръчник по саморъчни убийства” със съдействието на “Сорос”. Книгата става “Книга на годината” на конкурса, организиран от фондация “Огнище”.
1999 г. – излизат книгите “Искам го мъртъв” и “Седем гневни жени”, отново със съдействието на “Сорос”.
1999 г. – разказът “Не се забърквай с вампири” печели втора награда за криминален разказ на конкурса “Агата”, организиран от ЛВ.
1999 г. – пиесата “За ръбовете на кръга” печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация “Концепция за театър” и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността
2000 г. – идеята за сценарий “Катунарка” печели наградата на СФД
2000 г. – разказът “Балкански напеви” печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150 г. от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
2000 г. – пиесата “Миг от готови парчета” печели Конкурс на Център за театър Не е поставена.
2001 г. – излиза книгата “Каталог на душите По” със съдействието на Национален център за книгата. Книгата е обявена за явление в българската литература от литературната критика.
2001 г. – пиесата “Ловът на пустинната хиена” печели награда на Конкурса за радиопиеси на БНР. Поставена е от радиотеатъра на БНР.
2001 г. – куклената пиеса “Малката фея от изгубеното езеро” печели конкурс на “Център за театър”. Пиесата е поставена в Пазарджишкия куклен театър 2002 г. – Станкова работи като редактор във в-к “Литературен форум” и списание “Заедно”
2002 г. – сценарият “Маймуни през зимата” печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен, реж. М. Андонова. Печели наградата на фестивала в Карлови вари, “Златна роза” на фестивала във Варна и е определен да представлява България на “Оскар” . Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
2003 г. – радиопиесата “Житейският път на блатните скокливци” е номинирана за наградата на ВВС радио – Лондон
2004 г. – сценарият “Бюро за нестандартни услуги” печели конкурса на БНТ за игрален филм, режисьор – Николай Волев. Не е реализиран.
2004 г. – сборник разкази “Бейби лъжкиньо” (ИК Жанет 45)
2004 г. – “Карлсон и Дребосъчето” – куклена пиеса, поставена във видинския куклен театър, реж. Веселка Кунчева.
2005 г. – работи като сценарист в предаването “Защо не” с Марта Вачкова
2006г. – излиза от печат романа “Трикракото куче” (ИК Жанет 45)
2006 г. – работи като главен редактор на списание “Книгите Днес” и сп. “Мъжът”
2006-2007 г. – сценарист на кукленото политическо шоу “Говорещи глави”
2006 г. – студентският филм “След няколко часа”, по новелата “Часовникарят”, печели наградата за студентски филм “Рано Пиле” и “Джеймисън” – реж. Николай Тодоров
2007 г. – пиесата “Анатомия на паяжината” е поставена в Севлиево и гр. Тараклия – Молдова.
Поезия, проза и публицистика Мария Станкова е публикувала в: “Ах, Мария”, “Култура”, “Капитал”, “Витамин В”, сп. “Съвременник”, в. “Труд”, в. “Сега” и др. Била е редактор на тийнейджърското списание “Заедно” (за деца от малцинствата).
От 2001 г. се занимава с журналистически разследвания – “Кой уби българската култура” (публикувано във в. “Литературен форум”) и “Из архивните потайности на престъпленията” в сп. “Съвременник”.
Пиеси: “За ръбовете на кръга”, “Триптих”, “Анатомия на паяжината”, “Миг от готови парчета”, “Тротоар”, “Естествен враг”, “Малката фея от изгубеното езеро”, “Приказна бъркотия”, “Карлсон” – куклена пиеса
Радиопиеси: “Ловът на пустинната хиена”, “Житейският път на блатните скокливци”
Проза: “Бейби лъжкиньо” – сборник разкази, “Приказки от страната Поговория”, “Дългоносият и вещицата” – детски роман, “Съмненията на водата” – роман
Сценарии: “Това е нищо” – сценарий за игрално-документален филм, “Марко и Хлое” – сценарий за комедиен филм, “Лисицата и Кукумявката” – сценарий за трилър, “Катунарка” – сценарий за игрален филм, “Бюро за нестандартни услуги” – сценарий за тел. сериал, “Животът като пеперуда”, “Госпожица 311” – мистерии
Поезия: “Отвесни стихове по смисъла на Дао”, “Къси стихове”
Нови Книги
Несправедливо осъдени. Истински случаи на съдебни грешки
- 25.00 лв.