Не съм убеден дали наистина беше чак толкова хубаво или просто Аз-ът на паметта е скъсал всякаква връска с действителността, а Аз-ът на преживяването е останал затворен в илюзията на забвението. Завършване на матура по Богословие много след като съм си взел хляба в ръцете едва ли е най-значимото за мен събитие, но ако не определя цялостния ми мироглед, то поне дава финални щрихи на възприятията ми. В тази миниатюра като късометражен филм за живота съм се постарал да хвана няколко светулки, да ги преведа през призмата на моята християнска вяра и да ги пусна в стаята, докато пием черен чай със сладки, да ни разказват приказки. Приказки от нашето време, което не чака да бъде уловено, защото препуска за някъде. Ако никой не го разкаже, ще си отлети завинаги и ще дойде друго време - различно. Не по-лошо, нито по-добро. Просто различно. Седнете с мен да послушаме щурците, да пием чай и да се насладим на светулките.
English
