Вашата количка е празна!
Петокнижие Исааково
Трилогията на Анжел Вагенщайн „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом Шанхай“ е посветена на съдбата европейските евреи през Втората световна война.Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, подготвят се издания на английски и други езици. През 2002 г. „Далеч от Толедо“ получи годишната награда на Съюза на българските писатели за роман, както и Международната литературна награда на Сорбоната „Алберто Бенвенист“.
Този първи роман на известен български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башеви Сингер и Ярослав Хашек с неговия храбър войник Швейк. Изпъстрен с еврейски вицове, романът описва ужасните и все пак весели превратности на различните режими от 1914 година до наши дни. Една пророческа книга.
Увлекателно и тъжно, комично и умно: „Петокнижие“ от българския автор Анжел Вагенщайн. („Berliner Zeitung“)
Това е една смешна и едновременно тъжна книга, и толкова остроумна! Този български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башевис Сингер и Ярослав Хашек… Една пророческа книга! („Le Nouvel Observateur“ – Париж)
Много силен роман!... Запленяващият глас на Исаак ни повежда през всички бедствия и ни прави съпричастни, без да ни отвлича от дълбоките прозрения на Вагенщайн за абсурдите на живота… Възвишено и трагично, „Петокнижието“ е съществен принос към литературата за онзи период, за войните и Холокоста, към световната литература като цяло. („Publishers Weekly“ – Ню Йорк)
Анжел Вагенщайн
Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрирали по политически причини.
Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България.
Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“.
След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия /ВГИК/ и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия, ръководството й е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието Доктор хонорис кауза.
Автор е на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди.
Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата, през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден „За заслуги“, а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ Велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична Конституция на страната. Неговите романи, освен в България, са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. Тези литературни творби са удостоени с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.
През 2002 г. Президентът на Република България удостои Анжел Вагенщайн с най-високия български орден „Стара планина“ – I ст. за заслугите си към българската култура.