Вашата количка е празна!
Към езерото
След Граница Капка Касабова продължава своята Балканска четирилогия с Към езерото – книга за Охридското и Преспанското езеро, за видимите и невидимите граници, за семейната памет и за земите, в които личната съдба не може да бъде отделена от голямата история.
Езерата Охрид и Преспа са сред най-древните в Европа. Свързани от подземни води, но разделени от политически граници, те се намират в планинския триъгълник между Северна Македония, Албания и Гърция – район на стари пътища, църкви, миграции, империи, войни, вери и езици. Към тези езера Касабова се завръща, за да потърси мястото, откъдето произхожда майчиният ѝ род, но пътуването бързо надхвърля семейната история.
По вода и суша тя събира историите на хора, чийто живот е оформен от езерата: рибари, монаси, лечители, пазачи, поети, наследници на изгнание, война и мълчание. В техните разкази се преплитат лични травми, политическо насилие, местни легенди, древни вярвания и всекидневната устойчивост на онези, които живеят в гранични земи.
Към езерото е пътуване към един от най-красивите и наранени райони на Балканите, но и книга за начина, по който мястото живее в човека. Касабова пише с изключителна чувствителност към природата, езика и паметта, превръщайки географията в морално и емоционално преживяване. Това е разказ за разделението и свързаността, за наследената болка и възможното помирение, за тъмните води на историята и светлината, която продължава да се отразява в тях.
Капка Касабова
Капка Касабова е родена през 1973 г. в София, учи Френския лицей. През 1990 г. семейството й се премества да живее в Англия, а по-късно се установява в Нова Зеландия. Едва навършила 20 години, публикува две стихосбирки и печели Наградата на писателите от Британската общност за литературен дебют в района на Югоизточна Азия с романа си „Разследване“. Нейните есеистични пътеписи за Берлин и Делхи получават Годишното отличие на новозеландските автори на пътеписи. Във Великобритания дебютната й книга е Улица без име, оценена високо от критика и читатели. Това е историята на детството й в края на комунизма, разказана през нейното лишено от носталгия пътуване из посткомунистическа България години по-късно. Книгата е включена в списъка на финалистите за Европейска награда за литература и наградата Dolman за пътеписи. Освен Улица без име (2008), на български са публикувани още Любов в земята на Мидас (2011) и романът мистерия Вила Пасифика (2012). Публикува свои есета и статии в издания като Guardian, Times Literary Supplement, Sundy Times, Scotish Review of Books, New Zealand Listener, Vogue, Granta, както и към програмите на Radio 3 и Radio 4 на Би Би Си. Белетристични произведения на Капка Касабова са преведени на седем езика. Сборниците й с поезия Нечий друг живот и География за изгубените, както и други нейни стихове са широко застъпени в антологии, издадени в Нова Зеландия и Великобритания.
Няма добавен откъс от книгата!