Представете си едно събитие разказано от всички присъстващи. Събитието протича в няколко дни, а участниците са свързани по различен начин, пропътували са различни по големина разстояния и имат своя предистория и мотивация да бъдат тук и сега. А сега чуйте разказа на всеки един от тях, придружен с личните му размисли и мотивация за решенията. Успяхте ли? Представихте ли си? Значи знаете какво представлява вторият роман на Радостина А. Ангелова – „Имаго“.
Подобно на първата си книга „Виенски апартамент“, в който Радостина дава думата на различните участници, в „Имаго“ всяка глава има свой собствен разказвач и той е неизменна част от случващото се. Той има свой глас, мнение и обосновка, той разсъждава по свой начин, говори със собствените си думи и сякаш диша между редовете. С малко по-добро въображение съвсем ясно можеш да си представиш очите на Олга, косата на Марта, мустаците на Николай, обеците на Доня Лусия и устните на Аврил. Чуваш тревогите им, вписани някъде между срещата, на която се събират всичките, среща, за която са се готвили дълго без да има такава нужда. И в един кратък миг нещо те бодва в областта на сърцето, защото страничният наблюдател, в случая, ти читателю, вижда колко излишни са всичките ни ежедневни грижи, на които придаваме толкова вселенско значение. Вярвайки, че тази среща ще промени веднъж за винаги живота ни, героите си тръгват в същата посока, в която са вървeли и преди.
Сигурно се питате защо не ви споделям нищо повече за сюжета? Защото той няма нужда от това. Всеки от вас сам ще усети историята, в случая нейната неповторимост и уникалност са многото гласове, с които тя е разказана и за да ги чуете, трябва с търпение и уважение да прочетете всичките 20 глави. Различни и толкова живи.
English
