Един млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим.
През темите за любовта, живота и смъртта романът пита какво всъщност е реалността - онова, което другите възприемат като случило се, или изживяното в тишината на човешкото съзнание, във възприятията на тялото и сетивата? Сюжетът остава докрай тревожно напрегнат от загадката какво действително се разиграва - споделеното от героя в Дневника или описаното от разказвача.
С много усет, емпатия и психоаналитичен опит Албена Стамболова осветява труднодостъпните места на психичното.
English
