БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

– Не е лошо да напишеш нещо в началото на книгата – че беше цензурирана, после я изземаха…
– Ще напиша, Евгений, разбира се, че ще напиша…
И се заприказвахме за тези неща.

Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо – хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност.

Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: „Това е Тодор Живков. Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?“ Отговорих му: „И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не знам как са я пуснали. Може би нещата вече не са толкова затегнати.“ Той възрази: „А, не са! Същото е както преди. Само че сега се прави тихо и негласно.“

Евгений Кузманов също казва, че я е писал за нашия, българския тоталитаризъм и диктатурата по онова време. И естествено не съм бил първият, който го е видял, защото перипетиите започнали още с постъпването на ръкописа в издателство „Народна младеж“.

Няма добавен откъс от книгата!