Публицистиката на Димитър Талев от в. „Македония“ е интересно свидетелство на това как т.нар. македонски въпрос все повече се отдалечава от първоначалния си смисъл на национален идеал за обединение и се превръща в чисто спекулативен политически проблем, върху който се изграждат политически комбинации и сделки, но и аргумент на българските правителства за измъкване на някакви (обикновено дребни) отстъпки от Великите сили. Осъзнава се, че Македония няма да бъде българска - или поне в близко и обозримо бъдеще тя трябва да се обособи като самостоятелен политически субект, който да съхрани, доколкото е възможно, българския елемент у населяващия я народи. А по-нататък евентуално да се обедини с България. Но това са по-скоро илюзиите на емигрантите, които не губят надежда Македония да си остане българска.

Това е голямата болка на Димитър Талев, която го кара да участва активно преди всичко като публицист в българския политически живот преди Втората световна война. Тази болка го тласка и към грешки, за които по-късно ще трябва да плаща висока цена.

Няма добавен откъс от книгата!