Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на транспортно произшествие. Той е прегазен насред булевард „Сен Жермен“ от управлявана от българин камионетка с пране. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако това изобщо не е злополука? Ами ако Барт е… убит?
В „Седмата функция на езика“ Лоран Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко, Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република (Жискар д‘Естен и Митеран); Бьорн Борг и Джон Макенроу(задочно); неколцина мустакати българи (въоръжени с чадъри); Логос клуб (тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя); нещастният инспектор Жак Баяр (расист и антиинтелектуален тип), чийто нов случай ще го потопи в дълбините на лингвистиката (за негов ужас); „реквизираният“ от Баяр млад преподавател по семиотика Симон Херцог (левичар), който ще „декодира“ всичко по пътя си – неслучайно инициалите на името му (в оригинал) съвпадат с тези на Шерлок Холмс.
Цялата тази шарена трупа (без Борг и Макенроу) се впуска в небивало преследване на изгубена разработка на лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика, даваща абсолютна власт над словото.
Брилянтната кримка на Бине е ярка препратка към „Името на розата“ (на милия Умберто тъкмо започват да му се привиждат монаси!) и повече от просто намигване към „Шифърът на Леонардо“ (Слава на Великия Протагор!)
English
