Няколко години след издаването на книгата му „Нощта на огъня” (2015), в която той разказва за срещата си с Бог в пустинята Хогар и двайсет години след началото на поредицата за различни духовности „Кръговрат на незримото” Ерик-Еманюел Шмит преживява „второ обръщане” в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение в Светите места, направено по покана на папа Франциск. То го води до изненадващи преживявания и вътрешни промени. Моменти на благодат и братство.
Пътуването на Ерик-Еманюел Шмит започва в Назарет, заедно с други поклонници, а след това го отвежда до основните места на християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум или Хълмът на блаженствата, по целия кръстен път на Христос. Но именно в Йерусалим, на Божи гроб, духовната и интелектуална вяра на Ерик-Еманюел Шмит намира своето „въплъщение”…
Ерик-Еманюел Шмит се среща и с папа Франциск. „Той ме слушаше, сякаш бях интересен. Слушането му изважда най-доброто, защото е толкова дълбоко, колкото и речта му”, споделя писателят. Трогнат и вдъхновен от срещата, започва да пише веднага щом се завръща: „Когато се случват духовни движения, в наш интерес е да ги съобщим на другите… да им говориш за себе си и да отваряш врати за тях.” Предизвикателството на Йерусалим, едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, е всъщност цяла поредица от предизвикателства, които са отправени към човечеството, към Църквата, както и към всеки един от нас: именно чрез откриването им и като ги приема, писателят се връща преобразен.
Удивителен е контрастът между преживяното от Е.-Е. Шмит и последните събития в Израел и палестинската територия, както и посланията, които писателят и папа Франциск отправят към света.

ЦИТАТИ:
Някои философи ограничават погледа ни като изобличават желанието като липса. Като небитие, нуждаещо се от запълване, като проявление на зейналата празнота. Аз, за разлика от тях, виждам в него пълнота.

На млади години човек си въобразява, че твори. На зряла възраст разбира, че наблюдава. На старини знае, че се подчинява.

На двайсет бях див кон, когото не успявах да овладея. На шейсет, съм все така див кон, но знам как да го водя.

Тайнственото не обитава непознатото, а непонятното.

Християнството не ни помага да мислим за немислимото, то ни приканва да се изправим скромно пред него. То смъмря съзнанието и му потвърждава онова, което подозираме: разумът не обхваща всичко и доста неща му убягват. Може би дори най-същественото…

Необикновеното може да се появи единствено в люлката на обикновеното.

Досега не съм изпитвал потребност да споделям с други убежденията си, да съм част от общност, да ритуализирам духовния си живот и още по-малко да му давам изява в общоприети, предписани, наложени отвън форми. Отглеждам една дива, особена, бунтарска, лична вяра, подчинена на собствения си специфичен ритъм и без връзка с традициите.

Парадоксът на поклонничеството: търсената от него истина не е в земята, а в небето. Дори да прилича на археологическа експедиция, то е много повече. Краката престават да стъпват тежко по твърдината; те политат на крилете на мисълта.

Не бива да бъркаме очите с погледа. Първото е материя, второто – светлина. Едното е свързано с тялото, другото – с душата. Гюла има топли кафяви очи и син поглед.

Родиш ли се израелец или палестинец, бързо избираш своя клан, защото чрез кръвта, празненствата, празниците, спомените, а понякога и чрез траура и мъката, човек се свързва с общността. Срещал съм все пак израелци и палестинци, които не приемат конфликта, взел за заложник способността им за мислене; те страдат от невъзможността да правят публично анализи, да сравняват всички за и против, да създават място за дискусии, т.е. за обмен на мнения. Омразата към другия винаги е криела една фундаментална нетърпимост – отхвърлянето на комплексното. Хората внасящи нюанси, онези, които забелязват трагедията и не я замитат под чергата с помощта на партизанщината, са в трудно положение: на тези разпнати на кръст хора им се изключва говорът и направо им се лепва етикет на антиарабски или антисемитски настроени.

Ако схващаш нещо от настоящата ситуацията в Йерусалим, значи зле са ти я обяснили.

Некомфортно нещо е ясната мисъл. Няма нищо по-лошо обаче от комфорта, който води до смъртта на другия. Мързел на радикализма и аскетизъм на умереността.

Изкуството трябва да проникне навсякъде, да достигне до всеки, то е проява на свободата. Неговият наивен гълъб, който не вярва в силата на оръжието и преживява последните си мигове, кара сърцето ми да потръпва.

Няма добавен откъс от книгата!