„Минаха повече от три години от смъртта на съпруга ми, но в много отношения той ми е по-полезен от всякога. Вярно, няма го да изхвърля боклука, но преспокойно мога да си изкарам яда на него, докато го изхвърлям аз. Няма равен като прицел за обвинения, защото е кремиран и не може да ми противоречи. Когато го блъсна кола на петнайсет метра от вратата ни, сериозно се замислих дали и аз да не умра. Не защото бях съкрушена, макар че и това беше вярно, а защото бях стъписана от логистичните предизвикателства на живота без него.“
След месеци на нервен срив и самоубийствени мисли Лилиан вече се е взела в ръце – кара на училище децата си и ходи на работа. Тя е илюстраторка в калифорнийско издателство за учебници, което ѝ възлага рисунките на луксозна поредица за отглеждане на зеленчуци. Но има едно условие – Лилиан трябва да посещава съботен курс за начинаещи градинари, да си изцапа ръцете в буквалния смисъл. С помощта на забавните курсисти и търпеливия холандски инструктор тя осъзнава, че в живота на всеки човек грее слънце, независимо дали го иска или не.
English
