Едва ли има писател, който да е отразил по-добре от Саманта Швеблин равновесната точка между светлина и мрак в човешкото съзнание. Саманта е всепризната майсторка на светлосенките, на контура, на загатнатото и няма равна в жанра на разказа в съвременната литература. В прозата си тя създава вселена, в която чудовищата на всекидневието са толкова близо до нас, че едва ли не усещаме дъха им. Разказите ѝ ни въвеждат в състояние на тревожност и в същото време ни пренасят в хипнотичен свят, колкото разпознаваем, толкова и чудат, където страхове, трепети и желания се сливат в едно.

Смятана за наследница на Дейвид Линч и най-вече на Кафка, Саманта Швеблин е удостоена за „Доброто зло“ с наградата „Аена“ за испаноезична литература, която освен признание ѝ носи и 1 милион евро, а за „Седем празни къщи“ – с Националната награда за преводна литература, най-престижното литературно отличие в САЩ. Тя е номинирана три пъти и за Международния „Букър“: за „Отрова“ (2017), „Уста, пълна с птици“ (2019) и „Хиляди очи“ (2020). През 2017 г. е удостоена с наградата „Шърли Джаксън“ за най-добър психотрилър и е включена от сп. „Гранта“ в списъка на 22 най-добри млади испаноезични писатели.

Няма добавен откъс от книгата!