„Дневник на крадеца“ (1949) е роман, който може да се отнесе към жанра автофикция. Повествователят Жан разказва за живота си в Испания, за любовниците си Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, за кражбите, чрез които се препитава, за завръщането си в Париж и новите си любовници, и новите кражби. Изисканият стил, богатият и красив език, чрез които Жьоне разкрива един маргинален свят, видян в оригинален ракурс, силните, запомнящи се образи превръщат романа в шедьовър, а автора му – в класик на модерната литература.
Певец на злото, на еротизма, на насилието и на хомосексуалната любов,
Жан Жьоне е бил високо ценен от интелектуалци като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети, Матис. Кокто го спасява от доживотен затвор, а Сартр му посвещава философското есе „Свети Жьоне, комедиант и мъченик”, чрез което иска да докаже, че „геният не е дарба, а изход от най-отчаяните положения”.
Само че и други са били в положението на Жьоне, а не са станали големи писатели.
English
_46798_1.jpg)
