В известен смисъл романът „Дивите рози“ е продължение на „Зашито сърце“. Ето какво разказва самата Карол Мартинез за своя последен роман, изпълнен и с радост, и с мъка, но и с много поезия:
„Малко след излизането на „Зашито сърце“ една читателка ми разказа за испански обичай, спазван в Андалусия, родината на нейния род. Когато жената усещала, че краят й наближава, тя ушивала възглавничка във формата на сърце и я натъпквала с парчета хартия, върху които написвала своите тайни. След смъртта й възглавничката се наследявала от най-голямата й дъщеря, като й било категорично забранено да я отваря. Превърнах тази читателка в героиня на новия ми роман. Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма – и единствена – радост е градината й. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята й е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския й род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере
English
