Българското издание на “Басни за комунизма” е световна премиера на книгата на Славенка Дракулич – един от най-превежданите и издавани хърватски автори – която излиза едновременно с това в Швеция, Хърватия, Словакия и Великобритания.

“Басни за комунизма” на Славенка Дракулич не отговаря на тясното определение за басня – “кратко произведение, в което се осмиват хора, олицетворени от животни, и което свършва с поука.” Тук животните (домашни, диви и екзотични) са не толкова действащи лица, колкото разказвачи, свидетели и носители на различна перспектива. За осмиване и дума не може да става, в частта с поуката нещата също не вървят: Дракулич не поучава, не сочи с пръст, не заклеймява, напротив изгражда сложната, изпълнена с подмоли история на близкото минало, при това с добре премерена ирония и великолепен хумор. Успява също да стигне до “най-важните неща за комунизма – невидимите. До оттенъците на сивото”.
”Басни за комунизма” избягва обичайните грехове, в които обвиняват авторите, пишещи за периода – едностранчивост, повърхностност, морализаторство или преподреждане на клишета.
Дракулич използва максимално добре избраната стратегия – да види света през очите на същество, различно от човешкото. Гласовете на нейните свидетели (къртицата, живееща под Берлинската стена, мишката, обитаваща Музея на комунизма в Прага, котката на генерал Войчех Ярузелски и пр.) от една страна притежават секретното познание “от първа ръка”, от друга – поради природата си притежават отстраненост от човешките дела и от позицията на независими наблюдатели съумяват да изтъкнат цялата им абсурдност. В тази си част, особено в “Легендата за Берлинската стена, представена от една къртица” повествованието напомня “Еuropeana” на Патрик Оуржедник, в която европейската история на ХХ век бе видяна като абсурдна поредица статистически данни, исторически факти и тривиални подробности, съпоставени и коментирани сякаш от изчислителна машина, извънземен или луд.
За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение – и именно тази им особеност авторката използва да открои различните аспекти и детайли на живота при социализма, същевременно заема на “разказвачите” и фокусираното човешко зрение, както и собствената си проницателност и острота на погледа. Дракулич е и великолепен разказвач, историите й са изключително увлекателни и интригуващи. Като всеки добър разказвач тя отваря повече от една гледна точка, провокира да погледнем нещата от различен ъгъл и да съпоставим различни представи – еднакво убедителни в аргументацията си.
”Басни за комунизма” не е ретроспектива – тя е колкото за годините на реалния социализъм, толкова и за днешното ни отношение към него, за товара на историята и на собственото ни минало.
Басните на комунизма са всичко друго, но не и Музей на комунизма, (из който един от разказвачите ни разхожда) или амбулантна лавка за сувенири от времето на соца. Тя има какво да каже, както на съвременниците на тоталитарните режими, така и на онези, които питат: “Комунизъм – какво е това? Религия? Производител на автомобили?”