Вашата количка е празна!
Последният ден на един осъден на смърт
Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание.
Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Tой прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето му. Но докато часовете минават, той разбира, че е безсилен да промени съдбата си. Той трябва да следва пътя, по който мнозина са ходили преди него – пътят, който води до гилотината.
Книгата излиза заедно с разказа „Kлод Гьо“, който е вдъхновен от истински случай. През 1831 година Клод е осъден за кражба на осем години затвор. В затвора той убива един от началниците с брадва. От новината и процеса срещу осъдения, Юго ще създаде своя разказ, с който ще отправи критика към тогавашното общество.
Виктор Юго
Виктор Юго (1802 – 1885) е френски поет, писател и драматург, член на Френската академия. Прекарва детството си в Париж. Като ученик в пансиона „Кордие“ започва да пише стихове и решава да се занимава с литература. Когато е на 19 години, излиза първата му стихосбирка, за която крал Луи XVIII му отпуска годишна пенсия от 1000 франка. Юго е написал множество стихотворения, 9 романа, 12 пиеси и многобройни публицистични произведения. Световна слава добиват произведенията му „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“. Занимавал се е също с рисуване, като броят на картините му надвишава 1400.
Няма добавен откъс от книгата!