Вашата количка е празна!
Голем. Белият доминиканец.
Книгата съдържа:
- Голем
- Белият доминиканец
Разкази:
- Кардиналът Напелус
- Как доктор Иов Пауперзум занесе червени рози на дъщеря си
- И.Х. Оберайтово посещение при пиявиците на времето
- Играта на щурците
- Препаратът
Густав Майринк
Густав Майринк (1868–1932) е австрийски писател, драматург и преводач. Един от създателите на знаменитата Пражка литературна школа. Световна известност има романът му „Голем“.
Майринк се ражда през 1868 г. във Виена като незаконно дете на придворната актриса Мари Майер и известния вюртембергски аристократ и министър Карл Варнбюлер. Детството и ученическите му години преминават в чести пътувания, свързани с театралните ангажименти на майката, които го отвеждат най-напред в Мюнхен, после в Хамбург, а след това и в Прага.
Майринк завършва търговската академия в Прага (1885-1888), след което заедно с племенник на немския поет Кристиан Моргенщерн основава търговската банка „Майер и Моргенщерн“. През 1893 г. се жени за Хедвиг Цертл, но твърде скоро е разочарован от брака, който поради упорството на съпругата и някои юридически формалности е разтрогнат едва през 1905 г. През 1897 г. среща бъдещата си втора съпруга Филомена Бернт. Същата година се появяват първите му литературни опити.
С банкерството Майринк не се занимава особено усърдно, отдава се със страст на литературните занимания и светския живот. Той е редовен гост в най-прочутите пражки кафенета и салони, поражда удивление с духовитостите и дразни с остротите и странностите си. В Прага, където прекарва близо 20 години от живота си (1883-1903), е смятан в средите на литературната бохема за изключително колоритна и ексцентрична фигура.
Ранните му произведения представляват сатира на еснафството („Горещият войник“, „Вълшебният рог на германския еснаф“). По-късните, чието действие често се разиграва в стара Прага, се занимават главно със свръхестествени явления и с метафизичния смисъл на битието („Голем“, „Зеленото лице“, „Белият доминиканец“, „Ангелът от западния прозорец“). Майринк, който участва в окултни кръжоци, изучава теософия, кабала и до края на живота си активно се занимава с йога, споделя езотерични възгледи, примесващи религиозно-месиански идеи и елементи на будизма, еврейската и християнската мистика. В много от съчиненията му неизменно присъстват редица окултни традиции.