„Разкази, РАЗКАЗИ от Мария Донева, която всички смятаме за синоним на поезия. И то какви разкази! По-хубави от поезията и, по-силни от поезията и, по-сърдечни от поезията и, по-Мария, най-Мария! И когато ги прочетете, ще разберете няколко неща.

Първо ще се изненадате от това, че тия разкази, тъй приятно кратки и приятно пълни със съдържание и емоция, са като приказкотерапия (има такова нещо!) за върастни – да, тия разкази са спешно нужни и належащи за някои родители, за някои деца, за някои баби и за някои внуци. Ще ви е малко гузно, малко тъжно, много мило и изцяло познато това, което витае в главите на героите, независимо дали имат крака, листа или лапи.

И после ще си кажете - ехе, че тя Мария е малко нещо и малко в повече от Светослав Минков, хехе. Но после пък ще се поправите – чакай, чакай, Мария има нещо много, много съществено, което я отличава от него – тя може да бъде по женски мека с думи и чувства, по майчински опрощаваща със същества и случки, по детски непокорна във фантазиите си и по типично неин, мариядоневски начин талантлива.

И после ще препрочетете разказите, защото това е неизбежно - не можеш само да си близнеш от бонбона, трябва да го оставиш да се разтопи на езика и дълго да го вкусваш. И след това второ, четвърто прочитане, пак ще си кажете – ами да, така е, някои риби и гарги имат повече сърце и мозък от някои хора. Но пък някои хора имат повече обич, копнежи и тъга от някои жирафи. И ще ви е малко тъжно на места, но на повечето ще ви е весело.

Но най-важното е да усетите написаното между редовете - Светът е пълен с любов и има нужда да го казва постоянно, и дори да не чувате шепота му, четете по устните, листата, очите, муцуните около вас: „обичам, обичаме, обичайте“. А може точно в този момент да казва „мечтая, мечтаем, мечтайте“. Или пък някоя друга дума - например „смелост“, или пък „пътуване“, или „израстване“, или „прошка“, или „постоянство“, или...

На мен ми прошепна „Мария разбира Живота и му прощава в няколко думи“.

О, забравих нещо МНОГО ВАЖНО! Ако ви се краде, трябва да внимавате да не забременеете.“

Елка Стоянова

Няма добавен откъс от книгата!