Вашата количка е празна!
Последното убежище
Небивала зимна виелица. Скована от студ и вледеняващ вятър анадолска степ. Малка гара с блокиран от снежните преспи претъпкан влак... И един топъл салон, приютил за през нощта премръзналите в купетата хора. Така започва историята на дузината герои, които точно тогава откриват енергията на една-единствена, но обвързваща ги с невероятна сила прилика – съкровената, дълбоко стаявана в душите им любов към театъра. Точно в тази нощ най-неочаквано те решават да променят житейския си път и да основат театрална трупа, посвещавайки се изцяло на нея.
С материалната и духовна подкрепа на Сервет бей, наследник на богат турски паша, започва всеотдайна работа. Подбор на репертоар от европейски и турски пиеси, изработка на декори и костюми, денонощни репетиции. Малката трупа от ентусиасти се разраства и тръгва на турне из целия Анадол. Успехите не закъсняват, а между тях са моментите на откраднато щастие, любов и страдание.
Решат Нури
Решат Нури Гюнтекин е романист, автор на къси разкази и пиеси. Роден е на 25.11.1889 г. в Истанбул. През 1912 г. завършва Литературния факултет на Истанбулския университет, а през 1913 г. започва да преподава в училища в Бурса. От 1933 г. до 1943 г. е депутат в град Чанаккале. После заема поста културно аташе в Париж и е избран за турски представител в ЮНЕСКО, а през 1953 г. се песнионира. В Лондон се лекува от рак на белия дроб. Умира на 7.12.1956 г. в английската столица, но е погребан в родния си град. Решат Нури пише от края на Първата световна война. Автор е на голям брой романи и новели, сред които и „Листопад“, но става световноизвестен с „Чучулигата“, публикувана за първи път през 1922 г.
Няма добавен откъс от книгата!