Казвам се Коте, но всъщност съм кученце.
Една красива история за приятелството, различията и всичко онова, което ни обединява
„Куче на име Коте“ е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души. Тя ни нашепва да се доверим и да приемаме различията, без да осъждаме.
„Котките са самостоятелни – каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!“
Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви:
„Това е краят на самотата“.
English
