Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България.
Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата.
Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една...

Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.

„Уважаеми млади хора – ще кажа, – най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също – доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам – не посягайте към мечтите на ближния! Мечтайте си вашите мечти! Което не означава, че те ще се сбъднат. Но пък означава, че първата ви крачка по мечтания път ще е правилна. А, да, и още нещо да не забравя, много е важно да го запомните. Мечтите не се сбъдват, те се осъществяват с всекидневни, целенасочени усилия. За по-напредналите, за рубриката „шест плюс“, така да се каже, бих добавил – понякога мечтите са по-заробващи от желанията, а и сигурни ли сте, че наистина желаете това, за което мечтаете?...“

Няма добавен откъс от книгата!