На Кийша Блейк никога не ѝ бе хрумвало, че приятелката ѝ Лия Хануел притежава специфична индивидуалност. Както при повечето деца, отношенията между двете се крепяха на глаголите, не на съществителните. Лия Хануел бе склонна и на разположение да върши редица неща, за които и Кийша Блейк бе склонна и на разположение.

Заедно тичаха, скачаха, танцуваха, пееха, плуваха, оцветяваха картинки, караха колела, пускаха картички за Свети Валентин под вратата на Нейтан Богъл, четяха списания, деляха си порции пържени картофи, пушеха крадешком по някоя цигара, четяха дневника на Черил, пишеха думата „КУР“ на първата страница на Библията, опитваха се да вземат под наем „Екзорсистът“ от видеотеката, гледаха как някаква проститутка или леко момиче, или обикновено лудо влюбено девойче прави свирка на някого в една телефонна кабина, изравяха запасите марихуана на Черил, изравяха запасите водка на Черил, обръсваха ръката на Лия чак до лакътя със самобръсначката на Черил, упражняваха „лунната походка“, разучаваха неприличния танц, популяризиран от „Солт & Петър“ и всякакви такива неща. Но ето че сега напускаха началното училище „Куинтън“, местеха се в гимназия „Брейтън“, където явно всички имаха своя индивидуалност, и затова Кийша се вглеждаше в Лия и се опитваше да очертае границите на нейната личност.