През 1937 г. младата Лизет Ру и съпругът ѝ Андре се преместват от Париж в малко селце в Прованс, за да се грижат за дядото на Андре – Паскал. Лизет съжалява, че се е отказала от мечтата си да стане галеристка и копнее за удобствата и изтънчеността на Париж. Но скоро открива, че селцето на върха на хълма е изпълнено с неочаквани удоволствия.

Попада сред картините и вълнуващия и понякога странен свят на Писаро, Сезан, Пикасо. С разкази и спомени Паскал я потапя в друга вселена – на тези художници, някои от които е познавал лично, и Лизет открива за себе си красотата и богатите багри на природата и на изкуството на Прованс. Но с нахлуването на нацистите във Франция животът ѝ се променя и плановете ѝ да се завърне в Париж се отлагат...

А когато остава сама и без картините – сила и вяра да продължи ѝ дават пленителната френска провинция, приятелството с Марк и Белла Шагал, добротата и съпричастността на съседите ѝ... и нейните копнежи и обети. Тя поема на вълнуващо пътешествие, което включва търсенето на картините, желанието за добри дела, за прошка, за независимост, преоткриване на любовта... 

Няма добавен откъс от книгата!