Вашата количка е празна!
Вера Мутафчиева. Избрани произведения, том 5: Османска социално-икономическа история
Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османистки схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано проблематизиране на схващането на османската история.
Сред повдигнатите от нея напоследък принципни въпроси са периодизацията на Османската империя, като тя подлага на критика представянето на военно-ленната система от ХІV-ХVІ век за "класически феодализъм", последван от дълъг период на "упадък" или разложение на тази система, в която новите моменти се въвеждат невзрачно като "промени".
В тази връзка авторката задава въпроса: кой е всъщност "класическият" (развит, "висок") османски феодализъм - дали военно-ленната система или по-скоро трябва да признаем формирането през ХVІІ и ХVІІІ век на един по-зрял феодализъм с разпространението на неслужебно и безусловно земевладение (в нови, свързани с откупа на данъците форми като мукатаи и маликянета) и при растяща мощ на парична и поземлена аристокрация, кулминирали в децентрализацията и феодалната анархия през последната четвърт на ХVІІІ век.
Същата авторка оспорва представата за "строг и последователен централизъм" и пълен "етатизъм" на Османската империя като базирана главно върху правна регламентация, която се разминавала значително с реалностите на силен „частен сектор" (даване на данъците за откуп, вакъфска градска собственост, значително де факто обръщение на земята).
Тя разбива и представата за спахийството като главен феодален експлоататор (загатвайки, че не спахиите са собствено феодалите) и насочва вниманието към действителните едри земевладелци феодали, откупчици на данъци и пр. Най-сетне Вера Мутафчиева настоява за представяне на османския и източния видове феодализъм не като „специфики" по отношение на западния модел взет като мярка, а като равностойни форми.
Всичко това, разбира се, ревизира не само схващания под знака на марксизма у нас - тогава би било от ограничено значение – а е принос към изучаването на Османската империя в международната наука, където тя е признат авторитет.
Доц. Румен Даскалов. Преподавател в Нов български университет
Вера Мутафчиева
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
Няма добавен откъс от книгата!