В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност – макар самата тя да е с безупречен расов произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна – Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ѝ и техните деца трябва да бъдат отведени. Майката отказва да се отдели от семейството си и поема по трънливия път към ада, наречен Аушвиц.
Германският ѝ произход и уменията на медицинска сестра позволяват на Хелене да започне да работи с печално известния д-р Йозеф Менгеле, който по-късно в рядка проява на милосърдие ѝ възлага да организира детска градина и училище за децата от лагера. Сред безмерното страдание тя има възможност да осигури поне малко топлина, храна и надежда за най-невинните. И ще се бори за тях с всички сили, както за собствените си деца.
Но е дошъл най-тъмният час от човешката история – и крематориумите не спират да поглъщат човешки души.

„Майките нямат идеологии. Децата ни са единствената ни кауза, нашата родина. За мъжете убиването и смъртта може да са нещо естествено. Но за нас, които даваме живот, да се убива за идеали, е най-голямата грешка на човечеството. Майките, които дават живот, никога не стават съучастници в толкова много смърт.“

Няма добавен откъс от книгата!