„Крайречно царство“ е един от четирите велики романа на китайската литература и е сред първите приключенски романи на средновековен Китай, наречени уся сяошуо – подобни на рицарските, или „робинхудовски“ предания, в който се преплитат фантазия, история и философия и се описват приключенията и подвизите на доблестните юнаци уся – легендарни майстори на бойните изкуства, поборници на правдата и закрилници на онеправданите, подобни на българските хайдути.

Увлекателно е описан Китай през XII в. – правовата му система, живота на богатите и бедните, на чиновниците, на учените и монасите, системата за наказване на престъпниците. В центъра на повествованието са въстаниците в лагера Ляншанбо; принудени от различни обстоятелства, към тях се присъединяват хора от цял Китай. Книгата е спиращо дъха описание на героите и на техните подвизи.

Романът излиза в България през 1956 г. (под името „Речни заливи“) в превод от руски език. С годините двата му тома стават изключителна библиографска рядкост. В руското издание, по което е направен българският им превод, са включени 70-те глави. За техен автор повечето изследователи приемат Ши Найан.

Третият том на „Крайречно царство“ е направен от английски език (по превода от китайски на Сидни Шапиро).