Вашата количка е празна!
Свръхестественият ужас в литературата
Настоящият том представя на българските читатели 12 от най-добрите му стихотворения и 3 от най-прочутите му есета. В първото от тях, дало заглавието на целия сборник, Лъвкрафт прави задълбочен критически преглед на свръхестествения ужас в литературата от древността до началото на XX в., като формулира естетиката на този ужас и излага собствените си концепции за него и за литературните техники, с които той се постига. Във второто есе - "Бележки върху писането на свръхестествени истории" - авторът обяснява защо пише свръхестествена проза и ни запознава с правилата, които следва при нейното създаване, а в третото - "Метричната закономерност" - разкрива колко важни са за добрата поезия стихотворната стъпка и усещането за ритъм.
В сборника са включени и избрани откъси от писма на Лъвкрафт до редакторите на сп. "Уиърд Тейлс", което публикува за пръв път част от най-известните му разкази. Те хвърлят допълнителна светлина върху неговото творчество и начина, по който пише.
Х. Ф. Лъвкрафт
Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден 20 август 1890 г. в Провидънс. Започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Неговата първа публикация е разказът „Алхимик“.
Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По.
Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936), Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, и подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят.
Лъвкрафт умира на 46 години на 15 март 1937 г. в Провидънс.